4
Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее
5
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло
6
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината
7
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме
10
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13
И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Тази публикация е достъпна също и на: Португалски Арабски Беларуски Бенгалски Датски Фински Грузински Гръцки Хинди Унгарски Малайски Монголски Непалски Норвежки Португалски (Португалия) Синхалски език Словашки Суахили Шведски Тамилски Телугу Турски Зулу Чешки Малаялам Испански (Испания) Литовски Маратхи Панджабски Гуджарати Македонски Амхарски Узбекски